Идва голям празник: Не се яде грозде до този ден
Предстои един от огромните християнски празници.
Преображение Господне е празник от християнския календар, обвързван с едно от най-важните събития от земния път на Христос – разкриването на божествения облик на спасителя пред учениците му. Евангелията описват за молитвата на Христос и апостолите Йоан, Яков и Петър в планината Тавор, където се случва чудото, което идвало, с цел да укрепи вярата на апостолите в божествената природа на Христос, който Бог Отец показал като негов любим наследник, заслужен за слушане и следване.
Преображение Господне е точно празникът, обвързван с това знамение на хълма, който православната черква отбелязва на 6 август по нов жанр и на 19 август по остарял жанр.
Този набожен празник е прочут още като Сотировден и на него се изпълнявали доста обреди, обичаи и традиции, съхранени и до през днешния ден в някои селца и китни родни градчета. Обреди, колоритни и изпълнени с религия, с вяра за видоизменение, със земята, която изхранвала многочислената челяд на дедите ни, обреди част от традициите, историята и същността ни.
Преображение Господне се свързва и с гроздето, от което се подготвя божественият балсам – виното, заради което в Светата литургия на православните храмове се прибавя особено молитвено песнопение, наречено освещаване на гроздето.
На този празник за първи път за годината се вкусва грозде и това е част от традициите за празника.
Традиционни в близкото минало били и панаирите, на които се разменяли животни и артикули. Днес тези традиции са непокътнати и се извършват на доста малко места у нас, само че други, присъщи за празника, са живи и съхранени.
Сред най-ярките традиции в недалечното минало се открояват следните, част от които са съхранени и през днешния ден:
- Уговарянето на годежи към празника, с цел да се мине през венчило през ранната есен. Целият живот на хората се въртял към нивите и грижата за реколтата. И годежите, и сватбите се възнамерявали по този начин, че невестите да раждат по време, когато не се чака усилена работа на полето. Младите булки трябвало да бъдат свободни да оказват помощ на фамилията си през усиления летен сезон, когато имало доста кърска работа.
- На Преображение се вярвало, че се обръща времето – тръгвало към зимата, морето се изпълвало със студени течения, изстивали водите му. И дните ставали по-къси, вечерите – по-хладни, а птиците се стягали за дългия си полет. Според националния календар слънцето обръща тил на лятото точно на Преображение.
- На Преображение Господне се променяло освен времето. Променяли се хората, преобразявали се, опитвали се да бъдат по-добри по този начин, както Исус се преобразил на хълма – лицето му светнало като слънце, облеклата му станали бели като светлина. Празникът и до през днешния ден е обвързван с вярата за смяна към по-добро.
- На Преображение Господне хората гледали с вяра към небето. Със същата тази вяра и през днешния ден насочат взор нагоре, вярвайки че се " отваря “ небето и сбъдва желанията на щастливците, видели това " отваряне “.
- Празникът, прочут и като Сотировден, е и персонален празник за хиляди българи, носещи освен името Сотир, само че и на кръстените на Христос и всички имена, отразяващи Божията популярност и светлина – Светла, Светлина, Светльо, Спас, Спаска, Сияна, Християн, Християна и производните им.
- Сред традициите за Преображение Господне е и празничната софра. Традиционната софра за Преображение наложително включва риба и рибни артикули, защото е по време на Богородичните пости и приготвянето на месо и локални ястия не се позволява.
Така традициите, вярата, вярата на хората са съхранени от първите епохи на християнството, когато се е зародил празникът, до през днешния ден, написа actualno.com.
Преображение Господне е празник от християнския календар, обвързван с едно от най-важните събития от земния път на Христос – разкриването на божествения облик на спасителя пред учениците му. Евангелията описват за молитвата на Христос и апостолите Йоан, Яков и Петър в планината Тавор, където се случва чудото, което идвало, с цел да укрепи вярата на апостолите в божествената природа на Христос, който Бог Отец показал като негов любим наследник, заслужен за слушане и следване.
Преображение Господне е точно празникът, обвързван с това знамение на хълма, който православната черква отбелязва на 6 август по нов жанр и на 19 август по остарял жанр.
Този набожен празник е прочут още като Сотировден и на него се изпълнявали доста обреди, обичаи и традиции, съхранени и до през днешния ден в някои селца и китни родни градчета. Обреди, колоритни и изпълнени с религия, с вяра за видоизменение, със земята, която изхранвала многочислената челяд на дедите ни, обреди част от традициите, историята и същността ни.
Преображение Господне се свързва и с гроздето, от което се подготвя божественият балсам – виното, заради което в Светата литургия на православните храмове се прибавя особено молитвено песнопение, наречено освещаване на гроздето.
На този празник за първи път за годината се вкусва грозде и това е част от традициите за празника.
Традиционни в близкото минало били и панаирите, на които се разменяли животни и артикули. Днес тези традиции са непокътнати и се извършват на доста малко места у нас, само че други, присъщи за празника, са живи и съхранени.
Сред най-ярките традиции в недалечното минало се открояват следните, част от които са съхранени и през днешния ден:
- Уговарянето на годежи към празника, с цел да се мине през венчило през ранната есен. Целият живот на хората се въртял към нивите и грижата за реколтата. И годежите, и сватбите се възнамерявали по този начин, че невестите да раждат по време, когато не се чака усилена работа на полето. Младите булки трябвало да бъдат свободни да оказват помощ на фамилията си през усиления летен сезон, когато имало доста кърска работа.
- На Преображение се вярвало, че се обръща времето – тръгвало към зимата, морето се изпълвало със студени течения, изстивали водите му. И дните ставали по-къси, вечерите – по-хладни, а птиците се стягали за дългия си полет. Според националния календар слънцето обръща тил на лятото точно на Преображение.
- На Преображение Господне се променяло освен времето. Променяли се хората, преобразявали се, опитвали се да бъдат по-добри по този начин, както Исус се преобразил на хълма – лицето му светнало като слънце, облеклата му станали бели като светлина. Празникът и до през днешния ден е обвързван с вярата за смяна към по-добро.
- На Преображение Господне хората гледали с вяра към небето. Със същата тази вяра и през днешния ден насочат взор нагоре, вярвайки че се " отваря “ небето и сбъдва желанията на щастливците, видели това " отваряне “.
- Празникът, прочут и като Сотировден, е и персонален празник за хиляди българи, носещи освен името Сотир, само че и на кръстените на Христос и всички имена, отразяващи Божията популярност и светлина – Светла, Светлина, Светльо, Спас, Спаска, Сияна, Християн, Християна и производните им.
- Сред традициите за Преображение Господне е и празничната софра. Традиционната софра за Преображение наложително включва риба и рибни артикули, защото е по време на Богородичните пости и приготвянето на месо и локални ястия не се позволява.
Така традициите, вярата, вярата на хората са съхранени от първите епохи на християнството, когато се е зародил празникът, до през днешния ден, написа actualno.com.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ